Каквото и да значи

Седя и нищо не мисля. Ток минава по тялото ми. Настръхвам. Знам защо е така - защото съм самотна. Обградена от хора, но самотна.

Пуша цигара. Защо? Увреждам си здравето. Всеки ден го правя, и без това.

Поглъща ме онова жълто чудовище – животът, което с гръм и трясък ме върти и удря в стени. И аз падам, и ставам, спъвам се в сянката си. А то, чудовището, продължава да ме върти...

„Какво искаш?” – питам го аз. А то само ме блъска и блъска. Оставя ме да си почина за части от мига и отново започва.

А единственото, което ме успокоява – това са щурците. Те просто свирят... не се уморяват, не пускат фалшиви тонове. Каквото и да значи тяхната песен, тя ме успокоява до толкова, че се разплаквам от спокойствие. Не искам да съм спокойна. Не чак толкова. Не искам да съм самотна. Не искам да съм само с щурците. Но за жалост е така...

Всеки ден, толкова много хора, толкова много думи, толкова имена... а вечер, аз чувам само щурците. И само тях помня, когато се мъча да подредя деня в главата си. От всичко, по много, а накрая само един щурец. И то колко смешно име – щурец. Не славей, не роза, не пепел, а ЩУРЕЦ. Нищо красиво и нищо сладко. Но земно, истинско и чаровно... какъв чар в щуреца? Дори не знам как изглежда... аз само го слушам. И ми стига.

Не искам да съм сама с щурците. Но за жалост е така.

А какво ли значи тяхната песен?