Август

 

Лятото се изплъзва между ръцете ми като коте. Докато го погаля и вече усещам само края на опашката му. Меко, топло и мъркащо, с грапав език като краката ми, които стъпват боси по пясъка. Особено през август, лятото е повече котка, от когато и да било. Мързеливо се изтяга по рибарските столчета, ближе солени камъни и избира най-вкусните рибки. А точно над главата му се прокрадва слънцето, през мрежа, оплетена от грозде.

На масата стоят две-три чашки и вятърът носи аромат на мастика. Големи червени домати чакат да бъдат нарязани, но и да не бъдат - просто си красят пейзажа. Толкова са сладки, че не е нужно да ги опитвам. Леки вълнички се разбиват на брега, но се чуват така звучно, сякаш пясъкът е бетон.

Часът е 6 следобед, а залезът е прекрасен. Някъде се гонят лястовички, а може и да са деца. Мустакати чичковци изкарват мрежите си от морето. Мога да стоя и да наблюдавам всичко това с години, без да се уморя. Дори и да се уморя, не ми пречи да подремна и да остана завинаги част от този летен пейзаж.

Нямам нищо против даже да се превърна в котка, тоест в лято. Тогава, съвсем егоистично, през целия август ще се изтягам в рибарските селища и ще мъркам от удоволствие. Вие само ще ме галите, а аз ще бягам да догоня септември.