сряда, 7 декември 2016 г.

Тя спи на дивана

Ние любовта не я разбираме. Тя идва, настанява се, разпръсква чар в цялата стая, после ляга на дивана и спи...
Ако не я събуждаме от време навреме, тя никога няма да престане да сънува. Но ние не го правим. Вярваме, че страстта ще я събуди, че танците ще привлекат вниманието й. Но това съвсем не се случва. Една грешна дума, един неверен поглед и с любовта е свършено. Угасне ли камината в стаята, тя ще стане и ще си замине, и никога вече няма да заспи на нашия диван.
Но ние не знаем за тази болка. Вървим напред, борим се за повече погледи и повече мили думи, докато всъщност трябва да сме вкъщи и да я топлим.
Ако сме безгрешни, само да бяхме безгрешни, любовта никога нямаше да излезе от нашата стая.
Но ние сме повече животни, отколкото хора. Винаги е било така, защото романтичните хора трудно оцеляват. Докато другите се смеят и говорят за дълги нощи, изпълнени със страст, романтичните говорят за страстни нощи, изпълнени с любов. И никой не ги разбира.
А любовта не обича чуждите, не обича страстните, не обича погледи на улицата, особено когато всичко това остава само там - в необятното пространство. Тя се отдава на спокойствие и винаги чака единият поне да я събужда вечер и да й стопля краката. Когато не се случи - ето, тя си отива, замръзнала и посивяла. Ние изобщо не я разбираме. Вечно я дърпаме за косата да се връща, вързваме я с въжета, обуваме й терлици, правим й чай, изкуствено да я стоплим. Понякога това ни спасява, но само понякога и не се знае докога...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...