СЪН

Сънувах тъмните нощи на Африка. Бях хванала ферибот, който ме отведе някъде, на място, което не познавам. Не знаех топло ли ще е или студено. Нямах дрехи в куфара. Говорех на няколко езика. А на земята имаше човек, от който се хранеха червеи.

Пристигнах в онзи свят и разбрах колко съм нищожна. С всичките радости, които притежавам, с всичките си малки емоции, с всичките си претенции, че съм страхотен човек. Защото какво сме всъщност ние, хората? Част от една голяма вселена, в която, колкото и да сме нещастни, винаги има някой, който  е по-нещастен от нас. А щастието винаги е недостижимо.

И така, докато в съня си се чудех откъде да си купя дрехи, там стоеше онзи човек, вече умрял, станал храна за някакви насекоми, без дрехи и без никакви мечти.

А аз мечтаех да се събудя…