четвъртък, 16 февруари 2017 г.

СЪН

Сънувах тъмните нощи на Африка. Бях хванала ферибот, който ме отведе някъде, на място, което не познавам. Не знаех топло ли ще е или студено. Нямах дрехи в куфара. Говорех на няколко езика. А на земята имаше човек, от който се хранеха червеи.
Пристигнах в онзи свят и разбрах колко съм нищожна. С всичките радости, които притежавам, с всичките си малки емоции, с всичките си претенции, че съм страхотен човек. Защото какво сме всъщност ние, хората? Част от една голяма вселена, в която, колкото и да сме нещастни, винаги има някой, който  е по-нещастен от нас. А щастието винаги е недостижимо.
И така, докато в съня си се чудех откъде да си купя дрехи, там стоеше онзи човек, вече умрял, станал храна за някакви насекоми, без дрехи и без никакви мечти.

А аз мечтаех да се събудя…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...