ПЯСЪК

 Какво толкова съм аз?

Море ли съм ?

Остров?

Дъжд?

Слънцето ти ?

Не, аз съм просто пясък. Полепвам по пръстите ти. Уж ме няма, а съм там. Не ме виждаш, нали съм в цвета на кожата ти, не ме виждаш, но ме усещаш.

Готов ли си да ме разнесеш по цялото си тяло, да ме оставиш да блестя в косата ти?

Не си готов, затова ме изпускаш, затова се изплъзвам.

Можеше с мен да направиш дворец, можеше да те стопля, можеше да се гмурнеш в дълбокото море и да усетиш грапавината по ходилата си... 

А ти просто изтупа ръце.

Полетях с вятъра.

Сега ме наричаш вятърничева.

А можех още да съм там, по теб, можех все още да съм твоята песъчинка - невидима с просто око, но блестяща на слънце. Незначителна прашинка, залепнала на ръката ти, но дразнеща, когато се мъчиш да заспиш.

Ти ме остави на вятъра.

Изпусна ме.

Какво съм сега аз?

Море ли съм?

Остров?

Дъжд?

Слънцето ти ?