Възвратност

 

Разбих се в себе си. В стените си от наивност.

Удрях се няколко пъти. Посинявах се от обичане. Схващах се от доверие.

Разбих се в себе си. В тази крепост, създадена от женската ми сила.

Падах на земята. Стоях и чаках да мине болката. Да си събера парчетата.

Нищо не отмина. Не можах да се залепя. Не се събрах. Огледах се и видях. Едно разпиляно момиче. Обич, която вече не бях. 

Прочетох дневника на живота си и скъсах листа с твоето име.

Сега прелиствам набързо да видя какво е останало от тайните ми - двойната средна страница, на която бяхме написали с големи букви:

„АЗ + ТИ = ВЕЧНА НЕРАЗДЕЛНА ЛЮБОВ“