сряда, 4 април 2012 г.

БОГИНЯ


Аз съм богиня. И Бог. И небето съм аз. Аз съм сила. И вяра. И мечта. Но от всичко аз съм най-вече ЛЮБОВ! И това ми стига. Макар че да бъдеш любов е трудно. То е болка, то е полет, то е понякога и смърт. Но какво от това? Дори и малко да умреш не е фатално, защото от всичко най-много Любовта е живот.
Познавам други богове. Но ничии. Всевластни, ала ничии. А аз – на хората, на земята, на вселената. Богиня... но понякога замлъквам. Като смъртна. И плаша се, че животът свършва. И от уплаха плача... А колко жалко е, че сълзите не разтапят сърца.
И днес съм смъртна.
Любовта понякога е тъй самотна, болезнено разкъсана и страшно погрознява, защото е подритвана, защото е намачкана в джоба, защото е избърсана с ръка като  капка пот от челото. Тогава богинята е смъртна. И умира може би. За ден умира. И възкръсва в друг ден – велик. Като Бог. И с мълния сцепва небето. Пада огненoто тяло на земята, пониква като цвете, ражда се като капка роса върху тревата. И живее. Завинаги. И дори звучи така:
Л юбов
Ю лска
Б оли, ала
О бичам
В ечно.
Аз съм богиня. И Бог. И небето съм аз. Аз съм сила. И вяра. И  мечта. Но от всичко аз съм най-вече ЛЮБОВ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...