БОГИНЯ

Аз съм богиня. И Бог. И небето съм аз. Аз съм сила. И вяра. И мечта. Но от всичко аз съм най-вече ЛЮБОВ! И това ми стига. Макар че да бъдеш любов е трудно. То е болка, то е полет, то е понякога и смърт. Но какво от това? Дори и малко да умреш не е фатално, защото от всичко най-много Любовта е живот.

Познавам други богове. Но ничии. Всевластни, ала ничии. А аз – на хората, на земята, на вселената. Богиня... но понякога замлъквам. Като смъртна. И плаша се, че животът свършва. И от уплаха плача... А колко жалко е, че сълзите не разтапят сърца.

И днес съм смъртна.

Любовта понякога е тъй самотна, болезнено разкъсана и страшно погрознява, защото е подритвана, защото е намачкана в джоба, защото е избърсана с ръка като  капка пот от челото. Тогава богинята е смъртна. И умира може би. За ден умира. И възкръсва в друг ден – велик. Като Бог. И с мълния сцепва небето. Пада огненoто тяло на земята, пониква като цвете, ражда се като капка роса върху тревата. И живее. Завинаги. И дори звучи така:

Л юбов

Ю лска

Б оли, ала

О бичам

В ечно.

Аз съм богиня. И Бог. И небето съм аз. Аз съм сила. И вяра. И  мечта. Но от всичко аз съм най-вече ЛЮБОВ!