ДОМАТИ

Мечтая за 40 градуса през юли и къща на село. Да ядем домати, без да ги режем на салата. Да полепне по бузите ни сол и да засъхне на същото място. Мечтая да обяздим Пегас и Цезар (нали си спомняш, че така си кръстихме колелата) и да полетим от тук, чак до реката. Да ни се натъртят дупетата от неравния път и да залепнат за нас дрехите. После ще се метнем във водата. След час ще се приберем изморени в празната ти дядова къща. И на 40 градуса, под един семеен портрет, смутено ще се любим. После безмълвно  ще пушим цигари, прегърнали котката – класика…

След това не бих ти повярвала, че ще съм първата, която няма да забравиш… но пък, ако стане така, сигурно ще е заради доматите.