събота, 5 октомври 2013 г.

ДОМАТИ

Мечтая за 40 градуса през юли и къща на село. Да ядем домати, без да ги режем на салата. Да полепне по бузите ни сол и да засъхне на същото място. Мечтая да обяздим Пегас и Цезар (нали си спомняш, че така си кръстихме колелата) и да полетим от тук, чак до реката. Да ни се натъртят дупетата от неравния път и да залепнат за нас дрехите. После ще се метнем във водата. След час ще се приберем изморени в празната ти дядова къща. И на 40 градуса, под един семеен портрет, смутено ще се любим. После безмълвно  ще пушим цигари, прегърнали котката – класика…

След това не бих ти повярвала, че ще съм първата, която няма да забравиш… но пък, ако стане така, сигурно ще е заради доматите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...