Днес
е празна стая всеки ден. Загубих всички мебели на моя дом. И само вечер излизам
на терасата. Да се намирам. В едно море, в безброй звезди, в хората, които се
целуват.
Не
става и не става. Аз вече нищичко не зная, не помня много, не разбирам… не ме е
страх. Животът, казват, е пред мен. Но аз къде съм, питам. И от непонятност,
всеки ден, в този празен, нов апартамент, умирам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар