събота, 5 октомври 2013 г.

АПАРТАМЕНТ



Днес е празна стая всеки ден. Загубих всички мебели на моя дом. И само вечер излизам на терасата. Да се намирам. В едно море, в безброй звезди, в хората, които се целуват.
Не става и не става. Аз вече нищичко не зная, не помня много, не разбирам… не ме е страх. Животът, казват, е пред мен. Но аз къде съм, питам. И от непонятност, всеки ден, в този празен, нов апартамент, умирам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...