петък, 18 март 2016 г.

Аз звуча така


  По думите на чайките аз звуча така:
„Тя обича, тя обича, тя обича... море и пясък, слънце и луна... вълните, шумът на вятъра...”

По думите на лятото, аз изглеждам „истинска, гола и жадувана от мидите”.

По думите на вятъра:
„Тя е всичко, тя е дъх на люляк, тя е бягащата с чайките, тя е солта на морските вълни, тя е пясък – изтича през пръстите ти, трудно би я задържал. Тя иска да бъде обичана, но как се обича пясък?”

В момчешките мисли: „ Нека да танцува с мене цяла нощ...”

За Господ: „ Тя е жена.”

В себе си обаче аз звуча така: „Обичай ме! Обичай ме! Обичай ме! Ще ти подаря света и мириса на лято, ще те целувам с въздишки и ще ти шептя, че няма, няма, няма край... Ще бъда твоя, само твоя. Ще те обичам, ще те пазя, ще те чакам късно нощем да се върнеш изморен. Ще те държа за ръката и ще се разхождаме...

Да бъда себе си без теб е немислимо. ”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...