Аз звуча така

  По думите на чайките аз звуча така:

„Тя обича, тя обича, тя обича... море и пясък, слънце и луна... вълните, шумът на вятъра...”

По думите на лятото, аз изглеждам „истинска, гола и жадувана от мидите”.

По думите на вятъра:

„Тя е всичко, тя е дъх на люляк, тя е бягащата с чайките, тя е солта на морските вълни, тя е пясък – изтича през пръстите ти, трудно би я задържал. Тя иска да бъде обичана, но как се обича пясък?”

В момчешките мисли: „ Нека да танцува с мене цяла нощ...”

За Господ: „ Тя е жена.”

В себе си обаче аз звуча така: „Обичай ме! Обичай ме! Обичай ме! Ще ти подаря света и мириса на лято, ще те целувам с въздишки и ще ти шептя, че няма, няма, няма край... Ще бъда твоя, само твоя. Ще те обичам, ще те пазя, ще те чакам късно нощем да се върнеш изморен. Ще те държа за ръката и ще се разхождаме...

Да бъда себе си без теб е немислимо. ”