Пробив

Когато свободата започне да пробива съзнанието ми, чрез спомени,
започвам да мисля дали аз съм била онова момиче на плажа с шарена чантичка и два сандвича в нея.
Аз ли бях наивната, усмихнатата, красивата, лекомислената,
аз ли бях малката, морската, синьо-зелената, дивата?
Морето остана далече, само вечер свободата му се блъска в спомените ми и аз чувам големите вълни, които се разбиват в скалите.
Аз ли бях най-добрата му приятелка?
Коя ли е сега?