петък, 18 март 2016 г.

Пробив

Когато свободата започне да пробива съзнанието ми, чрез спомени,
започвам да мисля дали аз съм била онова момиче на плажа с шарена чантичка и два сандвича в нея.
Аз ли бях наивната, усмихнатата, красивата, лекомислената,
аз ли бях малката, морската, синьо-зелената, дивата?
Морето остана далече, само вечер свободата му се блъска в спомените ми и аз чувам големите вълни, които се разбиват в скалите.
Аз ли бях най-добрата му приятелка?
Коя ли е сега?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...