неделя, 29 май 2016 г.

Не я обичам вече

Не обичам самотата, просто не я обичам.
Не я мразя. Винаги я гоня. Но понякога е толкова нахална. И аз какво да правя - прегръщам я. Защото тя стои и плаче пред вратата ми като наранена жена.
Добре, казвам ѝ, стига си плакала. И тя протяга ръце към мен, увива ги около врата ми и отпуска глава в гръдта ми. Обаче нали знаете - чувството да не обичаш някого - но да трябва да го прегърнеш, защото ти е мъчно за него. Най-тежката прегръдка, най-дългото време...
Като спре да плаче, започва да крещи и да троши всичко в стаята ми. Взима снимките ми, книгите, взима спомените ми, взима ми възглавницата... и изчезва. След нейните посещения оставам винаги в празна стая, без възглавница, без нищо почти. И така, отивам - купувам си нови книги, правя си спомени, снимам се. До следващото ѝ посещение.
Някоя вечер ще заключа вратата и няма да ѝ отворя, колкото и да блъска. Просто не я обичам.


https://www.youtube.com/watch?v=RUmOeNdLqjI 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...