понеделник, 7 май 2012 г.

СЛУЧАЙНИТЕ


Въпреки всичко, аз вярвам. Вярвам в добрите намерения, в силните чувства и неразрушимите приятелства. Вярвам в себе си. Не защото съм своя, а просто защото обичам да вярвам. Вярвам в човека. Въпреки всичко.
Днес приятел ми каза: „Обичай! Обичай хората! Представи си ги бебета. Те се страхуват да обичат или не знаят. Учи ги. Но не ги учи на себе си. Учи ги на любов.”
Какъв приятел! Случаен. В живота често пропускам случайни приятелства. Но въпреки всичко, аз вярвам в тях. Така случайно вярвам и в любовта. Не в случайната любов – такава няма. Не си го поставям за цел. Целта ми е да обичам. Велика, уникална е моята цел. Що за човек си, ако не обичаш? Всъщност тогава си човекът – реален, ненужен и вял.
Но ако вярваш, то ти си всесилен, можещ и потребен.
Въпреки всичко, аз вярвам. Вярвам в добрите намерения, в силните чувства и в неразрушимите приятелства. Вярвам и в случайните такива. Вярвам и в снимките, и в думите, и в сънищата. Вярвам в мечтите и в хората. Вярвам в себе си. Не защото съм своя, а просто защто обичам да вярвам. А случайните ми приятели ме учат на това.


На Л.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...