СЛУЧАЙНИТЕ

Въпреки всичко, аз вярвам. Вярвам в добрите намерения, в силните чувства и неразрушимите приятелства. Вярвам в себе си. Не защото съм своя, а просто защото обичам да вярвам. Вярвам в човека. Въпреки всичко.

Днес приятел ми каза: „Обичай! Обичай хората! Представи си ги бебета. Те се страхуват да обичат или не знаят. Учи ги. Но не ги учи на себе си. Учи ги на любов.”

Какъв приятел! Случаен. В живота често пропускам случайни приятелства. Но въпреки всичко, аз вярвам в тях. Така случайно вярвам и в любовта. Не в случайната любов – такава няма. Не си го поставям за цел. Целта ми е да обичам. Велика, уникална е моята цел. Що за човек си, ако не обичаш? Всъщност тогава си човекът – реален, ненужен и вял.

Но ако вярваш, то ти си всесилен, можещ и потребен.

Въпреки всичко, аз вярвам. Вярвам в добрите намерения, в силните чувства и в неразрушимите приятелства. Вярвам и в случайните такива. Вярвам и в снимките, и в думите, и в сънищата. Вярвам в мечтите и в хората. Вярвам в себе си. Не защото съм своя, а просто защто обичам да вярвам. А случайните ми приятели ме учат на това.

На Л.