понеделник, 7 май 2012 г.

НЯМАМ ВРЕМЕ (да бъда обичана)


Нямам никакво време да бъда обичана. Заета съм да обичам. Да търся, да сънувам. И нямам време да бъда в живота на някого. А това е убийствено тъжно. За сърцето ми! То ме моли да спра, да си почина, да бъда нечия временно. Но аз съм на вятъра, знаете. Или вятърът е по-точно на мене. И от обичане не ми остава време да бъда обичана.
Този вятър ту ме отвее нанякъде, ту хвърли прах в очите ми. И май само ми губи времето. А той, хитрецът, си живее безвременно. В люляци, в пролет, във времето...
Ще отида на лекар. Не, ще отида в гората. Там някое хищниче да схруска сърцето ми. Да спра да обичам. Да намеря време за някое друго сърце в гърдите си. Да стана различна. Не толкова вятърничева, а малко по-истинска.
Все пак аз живея. За живота се налага да правя компромиси. И май е дошъл моментът да бъда обичана.
Хайде, хора, мъже, актьори, писатели, художници, обичайте ме! Давайте, бързо! Ще съм само ваша. И не на себе си. Докато сърцето ми стои схрускано между зъбите на вятъра...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...