НЯМАМ ВРЕМЕ (да бъда обичана)

Нямам никакво време да бъда обичана. Заета съм да обичам. Да търся, да сънувам. И нямам време да бъда в живота на някого. А това е убийствено тъжно. За сърцето ми! То ме моли да спра, да си почина, да бъда нечия временно. Но аз съм на вятъра, знаете. Или вятърът е по-точно на мене. И от обичане не ми остава време да бъда обичана.

Този вятър ту ме отвее нанякъде, ту хвърли прах в очите ми. И май само ми губи времето. А той, хитрецът, си живее безвременно. В люляци, в пролет, във времето...

Ще отида на лекар. Не, ще отида в гората. Там някое хищниче да схруска сърцето ми. Да спра да обичам. Да намеря време за някое друго сърце в гърдите си. Да стана различна. Не толкова вятърничева, а малко по-истинска.

Все пак аз живея. За живота се налага да правя компромиси. И май е дошъл моментът да бъда обичана.

Хайде, хора, мъже, актьори, писатели, художници, обичайте ме! Давайте, бързо! Ще съм само ваша. И не на себе си. Докато сърцето ми стои схрускано между зъбите на вятъра...