Разказвач на истини

Обичам да рисувам свят от букви. С небе, със слънце и с море. Но понякога е тъй самотно в този свят. Красиво е. Но само аз съм истинска. А всичко е измислено. И хората, и любовта, и думите ми.

Буквите мълчат. А с химикала продължаваме да творим. Но толкова. После листите говорят. Но само те. И моят свят за миг изчезва. Иска ми се да изчезна с него. Да ме няма. Да съм буква. Да съм „Л” – красива, семпла и висока. Може и да се превърна в точка после, в запетая, все едно... но не желая да съм вече разказвач на измислените истини.