понеделник, 7 май 2012 г.

Разказвач на истини


Обичам да рисувам свят от букви. С небе, със слънце и с море. Но понякога е тъй самотно в този свят. Красиво е. Но само аз съм истинска. А всичко е измислено. И хората, и любовта, и думите ми.
Буквите мълчат. А с химикала продължаваме да творим. Но толкова. После листите говорят. Но само те. И моят свят за миг изчезва. Иска ми се да изчезна с него. Да ме няма. Да съм буква. Да съм „Л” – красива, семпла и висока. Може и да се превърна в точка после, в запетая, все едно... но не желая да съм вече разказвач на измислените истини.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...