Страх, смях, грях...

В какво да вярвам? В това, че трябва все пак да съм човек и някак си да преживявам? Или в това, че съм грешна и Бог трябва да ми опрости греховете? Да не се смея? Да не се усмихвам? Да не правя шеги? Да не пиша истории, които не съществуват? За какво живея, ако правя всичко, което не трябва? За да ме убият?

Винаги съм знаела, че светът е страшно място. Място, в което, когато обичаш, също те убиват. Аз се страхувам от тъмното и от това, че някой ден няма да мога да пиша вече. Страхувам се от тъмни лица и тъмни души.  И от другите народи и религии, които не познавам! Но този страх никога няма да ми попречи да вляза в тъмна стая, да намеря кой да пише вместо мен, да открия лицето на тъмния човек или да се запозная с другите, да изчета свещените им книги, да вникна в обичаите им, да слушам музиката им. Аз обичам да опознавам, обичам да говоря, да пиша, да разказвам, да се смея.

А смехът... някои се опитаха да го забранят в собствената им страна и не успяха... затова посегнаха над другите. Защото бил грях. Грях. Грях. Всичко е грешно, според нашите религии. Ние трябва да живеем смирено, да не прекаляваме с нищо, да тъгуваме, вместо да се радваме. Да влизаме в църква сериозни. Да не подминаваме просяците, да не обиждаме, да не изневеряваме, да не помисляме за секс... Да не работим в неделя, да не спим до късно...

PAS PEUR. БЕЗ СТРАХ.

 Явно всеки, който се осмелява да бъде по-смел и да пренебрегне част от тези забрани, ще трябва да умре. Но кой отнема животите на грешните? Не беше ли само Бог? Не и в нашата религия? 

Ако някой съдеше на земята, не на небето, той щеше да слезе, нямаше да ви даде калашници, за да разстрелвате и да защитавате честта му. Знам, че само на него служите. Знам, че за да отмъстите, имате право! Но не живеем във времето, в което Иисус и Мохамед са ходели по земята. Дали това е Богохулство? Дали ще ме разстреляте, ако нарисувам това, което мисля? Дали ще бъда по-грешна от вас след това?

Аз не ви прощавам, че убихте хора, които приличат на мен! Хора, които се смееха, хора, които не се притесняваха от своя страх и скачаха отгоре му, рисувайки! 

Бог ще прости ли?