Аз горя

Аз горя всеки ден. Събуждам се и ме боли. Изгарям бавно. Изгарям из основи.

Днес ми останаха само очите. Но с тях не виждам нищо друго, освен огън. Първо ми изгоряха краката, за да не мога да избягам от тук. После ми изгоряха ръцете, за да не мога да напиша на света, че България умира. След това ми изгоря сърцето, за да забравя, че я обичам.  Изгоряха ми ушите, за да не чувам как другите пищят и се молят за живот. Изгоря ми носът, за да не усещам миризмата на смърт, на умрели мишки и убити надежди. Изгоря ми косата, затова вече не съм красива. И... останаха само очите. Но предпочитам да бях ослепяла, да умра.

Но аз трябва да живея, за да продължа да изгарям. С мен ще изгори и последната надежда в тази страна - остана малко. А 2015-та година тепърва предстои.

Не вярвам, че някой ще събере пепелта, не вярвам, че някой ще викне пожарна. Пожарната се превърна в община, а общината в правителство. Не беше напразно! Аз не научих какво е да бягаш, не исках, когато беше време. Затова сега нямам крака. А устата ми наполовина се отваря - в нея кривите ми зъби плашат хората. Нима някой ще разбере какво стана?

Погледнете ме бързо, бързо... ето - изгарят очите ми - да не мога да четa вече - това искат - да не мога да уча, да не мога да намирам начини да живея, да не мога да живея...

Вие все още имате всичко, обърнете се веднага наляво, надясно, отзад, вижте нагоре, вижте под вас - ако няма огън, значи не сте наясно със себе си, значи не сте разбрали посланието - не моето - тяхното, значи не търсите промяната. А промяната е важна - крие се в сърцата ви - позволете им да ви ги запалят, позволете им даже да ги изгорят - сърцето се преражда, а с него и мечтите... ако не чувствате гняв - запалете се сами - за правителството, за страната ни, за родителите ни, за децата ни, за България. Изгорете в този пожар, запален от тях - уродливите! Изгорете, но не оставайте безразлични!

Аз горя за правителството!