Скъсана връзка

 

ДИЕТА

Опитвам се да изчисля колко са 60 дни любов от 4005 дни самота. Нищо не са. Това е диета за отслабване на мечтите. Това е, което получаваме обикновено. Някакви си дни щастие, някакви си дни топлина, а цял живот изстиваме от липси.

Липси, които се настаняват там, на празния стол срещу нас, когато си пием кафето. Липси, които лежат до нас на плажа, липси, които вечерят  с нас, липси, които ни прегръщат, когато плачем неутешимо. Липси, които ни казват, че всичко ще е наред, които ни наливат вино, които ни палят печка, за да се стоплим, липси, които ни готвят. Липси, с които танцуваме.

На мястото на липсите трябва да има име, но обикновено името е ЛИПСИ. Големи, трудни за преглъщане липси, с които обаче за съжаление свикваме, заради повтарянето на тази 60-дневна диета.

Не е трудно да живееш в самота, трудно е да привикнеш с нея. Не я обичам. Не я и мразя. Винаги я гоня. Но понякога е толкова нахална. И аз какво да правя - прегръщам я. Защото тя стои и плаче пред вратата ми като наранена жена.

Добре, казвам ѝ, стига си плакала. И тя протяга ръце към мен, увива ги около врата ми и отпуска глава в гръдта ми. Обаче нали знаете - чувството да не обичаш някого - но да трябва да го прегърнеш, защото ти е мъчно за него. Най-тежката прегръдка, най-дългото време...

Като спре да плаче, започва да крещи и да троши всичко в стаята ми. Взима снимките ми, книгите, взима спомените ми, взима ми възглавницата... и изчезва. След нейните посещения оставам винаги в празна стая, без възглавница, без нищо почти. И така, отивам - купувам си нови книги, правя си спомени, снимам се. До следващото ѝ посещение.

Някоя вечер ще заключа вратата и няма да ѝ отворя, колкото и да блъска. Просто не я обичам.