Да се научиш да летиш

- Какво стана, отказа ли се да летиш?

- О, не! Та аз сега започвам да се уча!

- Ама ти да не мислиш, че е много лесно? Сега ще се научиш да размахваш крила, но...

- Ти на мен не ми ги говори тия... Аз много добре знам с какво се захващам. Не веднъж съм летяла в мечтите и в сънищата си. Знам как е! А и си имам учител, единствено него ще слушам!

- Така ли? И кой ти е учител? Плащаш ли му?

- Сърцето ми е учител! Плащам му, разбира се...

И така една клюкарка разпитваше мъничката мечтателка... Но никой не би разбрал смелите мечти на това момиче... А само, ако знаеше колко е трудно да летиш. Тя щеше да е като красив гълъб сред многото мръсни гларуси. Гларусите щяха да я преследват, да я гонят... А дали щеше да е щастлива.

Ето, че дойде часът на първия урок! Всички се бяха наредили, за да видят как малкото момиче ще полети. Хората гледаха с насмешка над тази нейна мечта. Те не виждаха учителя й и не й вярваха. А тя размаха ръце и сякаш за миг те наистина се превърнаха в криле. Момичето се подигна на пръсти, отскочи... но после падна по лице на земята. И всички се смееха. Клюкарките я сочеха с пръст. Но тя не се отказа. Стана и отново повтори опита си. Пак падна. Сърцето й обаче продължаваше да говори в нея. То казваше, че тя може да лети и че го прави по – добре от всеки друг. Но момиченцето беше съвсем малко и не разбираше, че летенето не е просто размахване на крила... Летенето е желание, което може да се изпита само от човек, знаещ възможностите си. Сърцето имаше усет за тези неща. То знаеше, че момичето притежава най – великолепните сетива... Тя помирисваше обичта и добротата на хората от километри и запушваше носа си, когато минаваше покрай тези, които крадяха мечти. Но беше съвсем мъничка... 

Истинска птица!