неделя, 4 март 2012 г.

Да се научиш да летиш

- Какво стана, отказа ли се да летиш?
- О, не! Та аз сега започвам да се уча!
- Ама ти да не мислиш, че е много лесно? Сега ще се научиш да размахваш крила, но...
- Ти на мен не ми ги говори тия... Аз много добре знам с какво се захващам. Не веднъж съм летяла в мечтите и в сънищата си. Знам как е! А и си имам учител, единствено него ще слушам!
- Така ли? И кой ти е учител? Плащаш ли му?
- Сърцето ми е учител! Плащам му, разбира се...
И така една клюкарка разпитваше мъничката мечтателка... Но никой не би разбрал смелите мечти на това момиче... А само, ако знаеше колко е трудно да летиш. Тя щеше да е като красив гълъб сред многото мръсни гларуси. Гларусите щяха да я преследват, да я гонят... А дали щеше да е щастлива.
Ето, че дойде часът на първия урок! Всички се бяха наредили, за да видят как малкото момиче ще полети. Хората гледаха с насмешка над тази нейна мечта. Те не виждаха учителя й и не й вярваха. А тя размаха ръце и сякаш за миг те наистина се превърнаха в криле. Момичето се подигна на пръсти, отскочи... но после падна по лице на земята. И всички се смееха. Клюкарките я сочеха с пръст. Но тя не се отказа. Стана и отново повтори опита си. Пак падна. Сърцето й обаче продължаваше да говори в нея. То казваше, че тя може да лети и че го прави по – добре от всеки друг. Но момиченцето беше съвсем малко и не разбираше, че летенето не е просто размахване на крила... Летенето е желание, което може да се изпита само от човек, знаещ възможностите си. Сърцето имаше усет за тези неща. То знаеше, че момичето притежава най – великолепните сетива... Тя помирисваше обичта и добротата на хората от километри и запушваше носа си, когато минаваше покрай тези, които крадяха мечти. Но беше съвсем мъничка... 
Истинска птица!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...