ИСТИНСКИ

Изпих едно голямо уиски. Изпих го, размишлявайки над щастието си. Запалих цигара, издишах дима, той влезе в очите ми. Затворих ги, пареха. И предпочетох да ги задържа така. Затворените очи винаги са ми харесвали. Наблюдавал съм хората, когато си затварят очите. Виждал съм ги как леко се усмихват и започват да мечтаят. Исках и аз така да направя. Но вместо да се усмихна, се разплаках. Беше ми някак мъчно. Защото времето беше излетяло. Защото бях станал голям мъж, защото бях обичал, бях страдал... Сякаш бях изживял толкова много неща. И тъжен бях, и щастлив, и с мъка съм заспивал, и със смях... И нещо ми липсваше.

Липсваше ми онази жена, която бях обичал истински. Тя винаги ми лиспва. Когато бях с нея, пак ми липсваше. Липсваше ми, когато се прегръщаше със слънцето и когато целуваше вятъра. Аз я изоставих. Затова сега пия уиски и пуша. И съм сам. Защото никой не може да  я замести. Не защото е безумно красива и добра... А защото е истинска. Тя се усмихва винаги. Дори, когато е тъжна пак се усмихва, защото вярва, че тъгата е красива. И обича да се гледа в огледалото, когато плаче. Защото е красива. И аз я харесвам разплакана. Затова сега пия и съм сам. Защото тя се усмихва на някого, а той сигурно ще я разплаче все някога...

Да си сипя ли още едно? Мисля, че ми харесва – да пия и да размишлявам. Човек рядко се замисля над живота си. Също и аз. Ставам сутрин, обличам се, излизам, говоря с хората, смея се, ядосвам се, прибирам се, вечерям, стоя на компютъра и после заспивам. Не ми стига времето да мисля. Но днес имам време. Прекалено много време дори! Затова пия... И съм сам... Хората ми отнемат времето. Хиени ги наричам.

Знам, че съм малко налудничев. Знам, че изглеждам прекалено изперкал даже. Но това никак не ме притеснява. Затова съм сам и пия. Усещам се по-силен. Но не и когато нея я няма. Тя е по-силна от мен. И когато плаче, пак е силна. Нищо, че е жена. И аз искам, но не мога да плача. Не мога... Затова пия – за да се разплача. Но не мога, по дяволите! А така ме боли. Така ме боли...

Пак запалих и пак си налях. Хубаво ми е! И е човешко. И съм истински. Но само в съзнанието си.

Иначе съм просто една жена...