неделя, 4 март 2012 г.

"Лудата на Любовта"

Здравей, любов, обута в целувки. Добре дошла си в моето сърце. Приемам те с цялата си нежност, и ще те закрилям, както майка пази своето дете.
Искаш ли да ти направя чай с много захар? Че кафето ще горчи. А на теб, любов, ти трябва да си сладка.
Ех, любов! Така те чаках! Знаеш ли как съм те сънувала? Представях си те същата като сега – такава – облечена в целувки, с коси с мирис на канела и с очи сини като кожата на морето. И, любов, мечтах те постоянно, дори когато не мечтаех. И плаках. Ах, да знаеш само колко плаках! А хората ме мислеха за луда, защото им разказвах каква си. Та аз не спирах да си спомням мига, когато ти за първи път дойде на гости. И им говорех... че те има, че пак ще дойдеш, че този път ще поостанеш повече. Но те не вярваха, любов! Присмяха ми се. И ме сочеха с пръст. Наричаха ме „лудата на любовта”. Но това сега звучи красиво, мислиш ли и ти така?
Любов, аз сбърках преди време. Затова ли чак сега дойде? Извинявай, че почерпих те с кафе. Ти не трябва да си толкова горчива! Кажи ми днес какво желаеш! Кажи и утре какво да ти направя! Говори, любов, говори ми как ме искаш! Да си боядисам ли косата? С рокля ли да бъда? А с шал?
Не, любов, не се сърди! Аз не съм чак толкова суетна. Просто искам да те впечатля. Ах, как забравих, че ти харесваш ме и гола, без прическа и без грим. Забравих, че си сляпа, моя миличка любов! Ще бъда гола, ще бъда толкова добра и ще ти шептя, за да не те смущавам. Нали любов, така става...
Почакай! Не си отивай! Още е рано, светло е навън. Моля те, остани тази нощ, че аз съм тъй самотна вечер. Остани, любов! Нека да си поговирим. Искам да поплача на твоето рамо. И да те прегръщам, а ти, облечена в целувките си, да ме галиш. Погостувай още малко, миличка! Не си отивай! Съжалявам, аз днес така се разприказвах, че не те оставих да разкажеш какво ти се е случило през всичките години, когато беше надалеч. Хайде, разкажи ми! Щастлива беше ли? А истинска? Направи ли и другите щастливи? Сега съм сигурна, че някой друг сънува те, любов. И те чака, както аз те чаках. И е сам. Защо не може винаги да си до нас, любов? Защо си тръгваш толкоз бързо? Омръзва ли ти? Или те е страх да не остарееш? Прости, любов! Пак станах много любопитна.
Изпи ли си чая? Искаш ли още захар? Е, добре. Мерси, че погостува! А сега да те запитам... ако не е особено нахално... мога ли да дойда с теб? Искам да те следвам. И да ми покажеш своите приятели, любов. А може някъде и да остана, където ти не искаш да гостуваш. Или където си забравила да идеш, аз ще ида. И туко виж се влюбя. А може и в мене да се влюбят...
Благодаря, любов! Ти не виждаш, но аз сега съм толкова щастлива, че от очите ми текат сълзи с мирис на момини сълзи. Усещаш ли? Ах, любов, та ти си толкоз благородна, че за миг не съжалявам за времето, в което бе тъй далеч от мен. Макар че ме зовяха „лудата на любовта”, не съжалявам никак. Струваше си да те чакам! Знаех, че ще дойдеш с подарък. А какъв по-хубав дар ти можеше да ми направиш! Мерси, любов, мерси, че подари ми свят! Сега, където и да ме оставиш, аз ще съм добре!
Довиждане, любов, обута в целувки! Ела ми пак на гости някой ден. Ще те почерпя с коняк и шоколадови бонбони. Защото ти трябва да си пияна и винаги тъй сладка!
Довиждане, любов! Бъди щастлива!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Празните хора

Уморих се от празните хора, уморих се от техния стил. Ако можех само да ги изгоня, че светът ми те правят прогнил... Но навярно така ми...