"Лудата на Любовта"

Здравей, любов, обута в целувки. Добре дошла си в моето сърце. Приемам те с цялата си нежност, и ще те закрилям, както майка пази своето дете.

Искаш ли да ти направя чай с много захар? Че кафето ще горчи. А на теб, любов, ти трябва да си сладка.

Ех, любов! Така те чаках! Знаеш ли как съм те сънувала? Представях си те същата като сега – такава – облечена в целувки, с коси с мирис на канела и с очи сини като кожата на морето. И, любов, мечтах те постоянно, дори когато не мечтаех. И плаках. Ах, да знаеш само колко плаках! А хората ме мислеха за луда, защото им разказвах каква си. Та аз не спирах да си спомням мига, когато ти за първи път дойде на гости. И им говорех... че те има, че пак ще дойдеш, че този път ще поостанеш повече. Но те не вярваха, любов! Присмяха ми се. И ме сочеха с пръст. Наричаха ме „лудата на любовта”. Но това сега звучи красиво, мислиш ли и ти така?

Любов, аз сбърках преди време. Затова ли чак сега дойде? Извинявай, че почерпих те с кафе. Ти не трябва да си толкова горчива! Кажи ми днес какво желаеш! Кажи и утре какво да ти направя! Говори, любов, говори ми как ме искаш! Да си боядисам ли косата? С рокля ли да бъда? А с шал?

Не, любов, не се сърди! Аз не съм чак толкова суетна. Просто искам да те впечатля. Ах, как забравих, че ти харесваш ме и гола, без прическа и без грим. Забравих, че си сляпа, моя миличка любов! Ще бъда гола, ще бъда толкова добра и ще ти шептя, за да не те смущавам. Нали любов, така става...

Почакай! Не си отивай! Още е рано, светло е навън. Моля те, остани тази нощ, че аз съм тъй самотна вечер. Остани, любов! Нека да си поговирим. Искам да поплача на твоето рамо. И да те прегръщам, а ти, облечена в целувките си, да ме галиш. Погостувай още малко, миличка! Не си отивай! Съжалявам, аз днес така се разприказвах, че не те оставих да разкажеш какво ти се е случило през всичките години, когато беше надалеч. Хайде, разкажи ми! Щастлива беше ли? А истинска? Направи ли и другите щастливи? Сега съм сигурна, че някой друг сънува те, любов. И те чака, както аз те чаках. И е сам. Защо не може винаги да си до нас, любов? Защо си тръгваш толкоз бързо? Омръзва ли ти? Или те е страх да не остарееш? Прости, любов! Пак станах много любопитна.

Изпи ли си чая? Искаш ли още захар? Е, добре. Мерси, че погостува! А сега да те запитам... ако не е особено нахално... мога ли да дойда с теб? Искам да те следвам. И да ми покажеш своите приятели, любов. А може някъде и да остана, където ти не искаш да гостуваш. Или където си забравила да идеш, аз ще ида. И туко виж се влюбя. А може и в мене да се влюбят...

Благодаря, любов! Ти не виждаш, но аз сега съм толкова щастлива, че от очите ми текат сълзи с мирис на момини сълзи. Усещаш ли? Ах, любов, та ти си толкоз благородна, че за миг не съжалявам за времето, в което бе тъй далеч от мен. Макар че ме зовяха „лудата на любовта”, не съжалявам никак. Струваше си да те чакам! Знаех, че ще дойдеш с подарък. А какъв по-хубав дар ти можеше да ми направиш! Мерси, любов, мерси, че подари ми свят! Сега, където и да ме оставиш, аз ще съм добре!

Довиждане, любов, обута в целувки! Ела ми пак на гости някой ден. Ще те почерпя с коняк и шоколадови бонбони. Защото ти трябва да си пияна и винаги тъй сладка!

Довиждане, любов! Бъди щастлива!